Едно стихотворение за Дара, Bangaranga и българския народ между любовта и омразата.
„Той ще дойде пак и името му е човекобог.
— Богочовек?
— Не, човекобог. В това е разликата.“
Но със сигурност старицата не беше луда. Поне за него. Или пък беше луда?
В този миг Алеко се спря пред паметника си и се взря в него. Той бе направен по-дребен, отколкото всъщност е.
Днес съм тъжен и самотен. И никак не ми е празнично. Защото знам, че с всеки изминал ден все повече се прощаваме със свободата си.
Тишината стъпва шумно по пясъка,
тъжни гларуси пълнят небето с летене…
Група Канзас са създали преди доста време вечната песен Dust in the wind („Прах във вятъра“).
„Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи…“
Коментар за положението в Русия, Пригожин и военните преврати.
Четири стихотворения от Атанас Янев в памет на Атанас Далчев.