„Сбогом, смешно човече! Ах, за теб ми е жал, че България вече е потънала в кал. Няма тук патриоти. Хайде, миличък, спи! На таквиз идиоти тя все пак се крепи…“ – Недялко Йорданов, „Честна жена“, изпълнение на едноименната песен: Велко Кънев, клуб „НЛО“.
Аз крача сам по пътя тъй както съм привикнал от хиляди години.
Народът прост гласува пак доверие на някого и вика по площадите „Води ни!“.
Минавам край обърканото стадо, събрало се до „Александър Невски“
и питам мълчешком: „Ако ви види днес, не би ли се самообесил Левски?“
Нима едно докрай порядъчно човече ще разбере какво е свободата?
„- Ах, свободата, братко, е в хубавата стартова заплата;
в колата, с която да бръмча (ако намеря кинти за бензин);
в тоалетната хартия на промоция от нашия квартален магазин;
в онази мацка, дето ме обича, защото я окичих с колиета
(и аз за нея вече съм Ромео, а тя за мене вече – Жулиета);
в красивите и млади демократи – дечица на червените деятели,
които от приятели на соца му станаха най-верните предатели;
в поети и писатели с талант, пълзящи пред потомствени велможи,
заседнали да гледат този цирк от своите изискани ВИП ложи;
във всички 2 милиона емигранти, които няма да се върнат вече…
Ей туй е свободата, братко мой“ – издекламира смелото човече.
Стъмни се… Аз бързам към метрото в посока Надежда и Обеля,
и знам: ако ги види Ботев днес, с въздишка болна сам ще се застреля.
Атанас Янев
10.06.2022 г., 21:20 ч.
