Не съм измислил още твойто име,
но съм те викал в онзи ранен дъжд.
И моля те – за малко излъжи ме,
че ще пристигнеш… някога…веднъж.
А аз ще ти повярвам все така.
Ще те очаквам в утрото далечно…
Приседнала до мен, подай ръка,
и излъжи ме, мила, че е вечност.
Из „Среднощни откровения“
Предишна публикация
Апостол
следваща публикация
Равносметка
Атанас Янев
Казвам се Атанас Димитров Янев - поет, писател, публицист и киносценарист. Автор съм на три стихосбирки: "Мъгла стонове" (2015), "Лазурът се разлисти" (2018) и "Среднощни откровения" (2021). Сценарист съм на филма "На прощаване" за Христо Ботев, създател съм и на проекта "Ехо от отминалото време", посветен на каракачаните. Професионално се занимавам с дигитален маркетинг и по-конкретно SEO оптимизация, Google реклами и копирайтинг.
Свързани публикации
- от Атанас Янев
- от Атанас Янев
- от Атанас Янев
- от Атанас Янев