Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката на онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи,
с които този свят ни деформира.
Да бъда друг така и не понечих,
но и до днес не спрях да те намирам
в прегръдката на мак червеноок,
във вярата, че може да е просто –
ако след време се превърнеш в Бог,
то аз ще се превърна във апостол.
Из „Среднощни откровения“
